ЦАРИ МАЛИ ГРАД

cmg_logo2

ЕДНА ЛЕГЕНДА ОЖИВЯВА

  • КЪСНОАНТИЧНА КРЕПОСТ "ЦАРИ МАЛИ ГРАД" - КУЛИ 1 И 2, ЦЪРКВА "ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО"

Село Белчин съществува от периода на Второто Българско царство. Някои изследователи го отнасят към дълбока древност – основано още от римляните. Някога то е носило името Цари Мали Град. Във всички случаи става дума за селище с хилядолетна история, свързано с околните села както с поминъка си, така и с общите си традиции и култура.

В края на 2006 г. с участието на различни учени и изследователи край Белчин започна провеждането на археологически проучвания на един цял комплекс – църква, некропол и градище, издигащи се непосредствено над селото и връщащи историята му още много векове назад.

разкопки на църквата от XV век “Възнесение Христово”

Археологическият обект се намира на равна тераса, непосредствено под върха на хълма. По повърхността му личат значителни неравности, под които вероятно са концентрирани и по-значителните деструкции. Преди започването на нашата работа там, крепостта не е била обект на сериозен научен интерес, информация за нея черпихме основно от местни информатори, както и от скромното описание на терена и видимите по него останки вместени преди около – 30г. В дипломна работа посветена на античната фортификация в Самоковско.

Направено бе геодезическо заснемане на видимите структури и бе разгърната план – квадратна мрежа, с цел редовни археологически проучвания. Установи се, че крепостта е с неправилна форма, изградена по венеца на равната тераса, обградена от север, изток и запад от стръмни склонове и изкуствен ров и вал от юг, от където е по- лесно достъпна. Там именно е и правоъгълната кула, неизменно свързана с фортификацията Крепостната стена затваря площ от 9 дкр. Кулата бе отчетливо видима вследствие на иманярски изкоп. Разкрити бяха зидове градени от ломени камъни и бял ронлив и шуплест хоросан. След разчистването на зидовете се установи, че това са два различни зида долепени на тънка фуга един до друг – т.е. едно вторично удебеляване на стената.

В градежа на кулата на прилежащите й стени се откриха и тухлени пояси. Бяха разчистени четири последователни реда от квадратни тухли недвусмислено показващи, че се касае за градеж с поне четири редов opus mixtum, от тухли с размери – 0.27/0.27/0.04м, положени върху дебел пласт хоросан с фуга от 0.03м между редовете. Тухленият пояс е съхранен частично и се проследява стъпаловидно, благодарение на което, бяха извършени наблюдения и относно начина на подреждането им в него.

cmg_2_1100

КЪСНОАНТИЧНА КРЕПОСТ “ЦАРИ МАЛИ ГРАД”

След отстраняването на смесения пласт с деструкций от градежа на кулата и черна насипна пръст, се достигна, до добре изразен и сравнително еднороден пласт от опалена глина и пепел, на ниво 0.40м от нивото на запазените зидове на кулата. Това ниво всъщност, съответства на подовото ниво на кулата, за което съдим по хоросановите обмазки на най-ниските фуги от вътрешното и лице. Пластът от опалена глина и пепел се проследи на дълбочина до – 0.60м-(на ,0.20м под подовото ниво на кулата), където все още не беше достигнат стерилен пласт. В рамките на сондажа се разкриха – in situ, долните части на два средно – големи питоса, унищожени при срутването на високо запазени части от съоръжението, и единични фрагменти от устията им, както и фрагмент от сив късноантичен съд близък по тип с познатите от поповянската група.

Ъглите и портата на крепостната стена са фланкирани от големи правоъгълни кули. До момента са разкрити 3. Градежът им е от дялани камъни на хоросан с изравнителни тухлени пояси в техника opus mixtum. Направеното през тази година геофизично проучване много точно регистрира портата, както и наличието на долепени до крепостната стена сгради. Проучената до момента площ в този сектор е около 600кв.м. Верижния план на сградите от нетраен материал (дървена конструкция обмазана с кал и керемиден покрив) и откритите в тях следи от огнища, железни инструменти, тежести за везни (егзагии), тежести от вертикален стан говорят за стопанския характер на помещенията. Монетните находки датират обитаването на селището от края на IV до края на VI в. Археологическите структури са многопластови и маркират динамиката и развоя на обитаването. Направените сондажи във вътрешността на селището изненадаха археологическия екип и с по-ранни находки – от късната бронзова епоха. В откритите каменни струпвания и ями се намери силно фрагментирана култова керамика, което предполага наличието на тракийско светилище от времето около Троянската война.

cmg_tab

Реконструкция на църквата от XV век “Възнесение Христово”

За силна религиозна ангажираност на хълма говори и разкритият християнски култов комплекс. Той е разположен непосредствено северно от портата на крепостта. Около разкопаната през 2007г. средновековна църква бяха регистрирани и проучени по-ранни архитектурни останки. При така получените от нас данни можем на този етап да обобщим, че средновековният християнски храм, отнасяме към XV-XVI в. Неговите параметри – измерени по вътрешните лица са – дължина без абсидата – 14.50м, дължина на наоса – 10.50м и ширина средно – 4.70м (в неговата средна част е около 4.50м), олтарното пространство е със страна – 3.30м и квадратна форма, абсидата е с леко елиптична форма и диаметър – 1.50м и е дълбока 1.10м. Малката ниша северно от нея е дълбока – 0.40м и широка – 0.50м, за външни лица на зидовете поне в източната проучена част не може да се говори тъй като траншеите за залагането им в северната и североизточната част на храма са били вероятно вкопани под нивото на древния терен и по – скоро са били субструкция. Това определя църквата като полувкопана, а над определена височина се е издигала и суперструкцията й, докато в западната си част църквата е била почти напълно над земята и само там успяхме да измерим дебелината на стената – 0.75м, и да твърдим, че има оформени външни лица.

Разширявайки периметъра за проучване, се установи, че средновековната църква от XV в е вкопана върху деструктирана раннохристияска базилика от края на V-VIв. Градежът й е от дялани камъни и спойка от бял хоросан. Запазената суперструкция на стените на двата странични анекса е близо 1м. Плановото решение е познато за този район – дълъг и тесен наос, вход и открит притвор от запад и север, а олтарната част е оформена с анекси (самостойни помещения с отворено преминаване към презвитерия, подобно на протезис и дяконикон, както са в плановото решение на трикорабната базилика). Средновековната църква е разположена изцяло върху основите на централния кораб. Намерените находки от монети и фибула от типа „подвито краче“ върху подовото ниво и около основите на олтарната част датират църквата около края на V в. Паралели с подобен тип ранно християнски базилики от близките околности няма, странното е, че паралели за сега открихме в днешна Македония.

  • КЪСНОАНТИЧНА КРЕПОСТ "ЦАРИ МАЛИ ГРАД" - Крепостната стена, кули 1 и 2